Вадим Шишкин е роден на 4 април 1967 г. На 11-годишна възраст започва да тренира борба свободен стил, а след това джудо и самбо. Майстор на бойните изкуства, многократен шампион и носител на международни и национални състезания по джудо и самбо. През 2000 г. преминава оздравителните курсове по системата на академик Мирзакарим Санакулович Норбеков и става негов ученик. Днес Вадим Шишкин е водещ преподавател по системата и провежда курсове в редица страни, сред които Русия, Украйна, Беларус, България, Индонезия, Виетнам, Китай, Франция, Гърция.

- Г-н Шишкин, как започнахте да се занимавате със системата на Норбеков?
- Всичко започна благодарение на моята майка, която се разболя от рак, и въпреки че бяха използвани всички възможности на конвенционалната медицина, болестта прогресираше. Затова като последен шанс решихме да опитаме тази система и след като видях как майка ми излиза от това състояние, с брат ми настояхме тя да изкара не само един курс, а целия цикъл от курсове. И двамата бяхме изненадани, че майка ни промени като цяло своето отношение към себе си и към живота, стана по-спокойна и почти нищо не можеше да я разстрои или обиди. И най-важното, макар това да не стана толкова бързо, е, че вече 15-а година тя е в отлично състояние и е здрава. Когато сам се убедих и видях резултатите, реших да стана организатор на курсове по системата на Норбеков, а след това ми се прииска не само да преподавам, а да избера този път.

- Какво представлява тази система?
- Това е система за възстановяване на вътрешните сили на организма, който се разглежда като цялостна система, и затова се занимаваме с цялото тяло. За съжаление, ако човек има проблеми с очите, се лекуват само те, при болки в гръбнака лечението е съсредоточено отново само там. А когато разглеждаме организма като цялостна система, можем да излекуваме самия недостатък, причината, която отключва тези заболявания. В курсовете са включени упражнения, свързани с работата на мускулите, ставите, вътрешни техники, за съдовете, практика за духа, гинекологичен и урологичен автомасаж, възстановяване на зрението и слуха.

- Това начин на живот ли е?
- Ако човек иска да е постоянно на пътя на здравето, това действително се оказва начин на живот. Ние казваме, че тази система не е лечебна, а учебна, но много от хората променят отношението си към живота. Вече дори лекарите от официалната медицина споделят извода, до който Норбеков е достигнал преди толкова години, че 99% от заболяванията идват от психиката на човека. Но накратко можем да кажем, че цялата система е насочена към повишаване на имунитета.

- Как се промени Вашият живот, след като станахте ученик на Норбеков?
- Бих казал – кардинално. Преди имах свое възприятие за живота, свързан със спорта, но успоредно с това имах тясно възприятие за света. Можех да говоря само за спорта и всичко, свързано с тази област, но що се отнася до духовността – тя беше на по-заден план. И когато започнах да обединявам двете неща, видях, че и постиженията ми в спорта са много по-големи. А и работата ми позволява да пътувам по света и да видя в различните страни на какво акцентират хората, независимо от техния статус или финансово състояние. Но в крайна сметка всички достигат до този важен въпрос за душата и духовността.

- Колко са последователите на Норбеков и как се приема неговата система за самовъзстановяване на организма?
- Само преподавателите са над 700 и тъй като системата съществува повече от 27 години, на всеки десет дни в различни точки на света има занятия и е много трудно да се каже колко хора са се докоснали до системата. Само в България тя е позната от десет години.

Самата програма е девет дни, а заниманията се провеждат в рамките на четири часа на ден с половинчасова почивка. След това в продължение на 31 дни хората трябва да продължат да се занимават с техниките самостоятелно, за да се съберат общо 40 дни. Тази цифра съвсем не е случайна, защото това е числото, което символизира очистването. За това време организмът на човек се преустройва за едно ново състояние, в което има взаимодействие между емоциите, мислите и тялото. След този 40-и ден има един сложен момент, в който старите навици отново ни връхлитат, в това число и мързелът. Но ако човек поеме отговорност към нещата, може да промени наистина начина си на живот.

- Какво споделят с Вас хората по време на курсовете?
- Освен за здравето и проблемите, които имат, ми прави впечатление, че на курса идват и хора, които нямат някаква диагноза или заболяване. Идват много млади хора, което още повече ме радва. И когато започваме беседите с тях, акцентът е върху управлението на емоционалното състояние. Разбират какво трябва да правят, но все пак някаква обида вече е влязла в тях. Разбират, че някои неща са неутрални, но въпреки това при някои се получава обида, в други – злост. А в живота тези чувства и емоции създават ограничение най-малко в общуването. Затова ние го разглеждаме като една от основните причини за заболяванията.

- Лекувайки душата, можем ли да преборим заболяванията на тялото?
- Тъй като вече повече от 15 години се занимавам със системата, помня в началото, когато Мирзакарим Норбеков показваше диагнозите на някои от хората, с които е работил и които са се излекували. Умишлено е събирал тези случаи, тъй като самият Норбеков се е излекувал от официално неизлечими заболявания. Вече отдавна не събира подобни случаи, защото е разбрал, че в началото всичко зависи от човека. Той работи много с онкологични центрове и с онколози за това как да подхождат към пациентите. Ако човек е готов за открит разговор, те му казват, че ще направят всичко, което зависи от тях, но 60 – 65% от нещата са в ръцете на пациента.

- Разкажете за някой интересен случай от практиката си?
- Тези случаи са наистина много. Но един от последните е от курса във Велико Търново, на който дойде един млад мъж, видимо здрав физически, занимаващ се със спорт, но с проблем със зрението и с голям диоптър, носеше очила. По време на една от почивките изведнъж групата започна да го аплодира, защото е счупил очилата си. С помощта на упражненията успя да намали диоптрите наполовина и в момента е с минус 2, и то едва на петия ден от занятията. Ако трябва да съм честен, все още не мога да свикна с тези чудеса, но за тези 15 години съм се сблъсквал с поразителни случаи. Виждал съм хора, които успяват да се изправят от инвалидна количка, макар че там вече се проявява и силата на духа. Днес мога да кажа, че всички заболявания зависят от характера на човека. Също така от личния си опит и от този на останалите преподаватели мога да кажа, че никой от нас няма да излезе на сцената пред толкова много хора, ако той самият не се е преборил с някакво заболяване. Аз например имах пълна атрофия на лявата ръка, неподвижност на лявата част на тялото, не можех да сгъвам коленете си, колкото и невероятно да звучи. Но всичко това вече го няма.

- Имате също и Ваша авторска система, която преподавате? Какво представлява тя?
- Да, имам авторско занятие, което се нарича „Пластика на живота“ и съчетава практики от бойните изкуства. Така чрез разкрепостяването на тялото се откриват едни нови хоризонти. Ако имате например мускулна скованост, чувствате се като в черупка, то и вътрешно я има тази емоционална скованост. Но ако човек е свободен физически, тази свобода се проявява и отвътре. „Пластиката на живота“ всъщност е комплекс от упражнения за възстановяване гъвкавостта на гръбнака и ставите чрез леснодостъпни движения и практики, с които се подобряват също жизненият тонус, стойката, дишането.

- Какво бихте посъветвали нашите читатели?
- В България идвам много пъти, но това, което не престава да ме изненадва, е, че тук хората имат много голямо желание непрекъснато да се образоват, да научават нещо ново. Може би това е заложено дълбоко в корените на българите. Но наистина ми харесва да идвам тук. И обяснението, което лично аз намерих за себе си, е свързано с красотата наоколо и с факта, че българите не са откъснати от природата, така както хората, които живеят в мегаполисите. И това, което бих искал да кажа на хората, е да продължат да поддържат тази връзка с природата и никога да не я губят.

Весела БАЙЧЕВА